гелусил лак

Буквите - сайт за нова литература гелусил лак култура - "ЖЪЛТО - част 4 (съвместно с К. Трайков)" - автор аркадашко Електронен журнал Фондация "Буквите" Авторски център Литературно студио Издателство "Буквите" Книжарница Съкровищница Афоризми: Никой не може да ти каже на къде отива, гелусил лак само къде се надява да стигне. Вантала ■ Правила ■ Форум ■ Помощ ■ Контакти ■ Пишете ни ■ Поща ■ Връзки ■ Съобщения Вход Електронен журнал Главна страница Най-нови По раздели По азбучен ред Случайни произведения Аудио гелусил лак Видео (ново) Последни отзиви Препоръчано По раздели По азбучен ред Случайни произведения Автори По азбучен ред По брой творби Нови автори Преводи гелусил лак чужд.език Най-нови По раздели Преводачи Други Фотоалбум Реклама Статистика Оn-line помощ info@bukvite.bg 1223809 Издателство Буквите С различен почерк Виктория Бързашка Мултимедиен каталог Предлагани услуги ТЪРСЕНЕ Разширено търсене Препоръчваме от аркадашко Новата приятелка Преди слънцето да застане в надир Тихия воин на моето кралство Сълзите на цветето Из нощните градски улички... Дъжд Реклама банер 5 Александър Петров Орев(аркадашко)>>ЖЪЛТО - част 4 (съвместно с К. Трайков) ЖЪЛТО - част 4 (съвместно с К. Трайков) Малки тиражи 20 книги 50 лева Александър Петров Орев (аркадашко) Раздел: ФАНТАСТИКА гелусил лак Фентъзи Мракът бе обгърнал селцето с лепкавите си пипала, гелусил лак страхът драскаше със закривените си нокти по вратите на колибите. Вятърът беше дошъл за своето гелусил лак този път бе по-силен от всякога. Той пееше гелусил лак песента му се сливаше с воя на кучетата, които усещаха опастността. Страхът се поклащаше на сивите си костеливи крайници под звуците на тази песен, гелусил лак пепелявият му лик се зъбеше в прозорците на къщите гелусил лак злобно се кискаше. На кръста му висеше вехта торба, в която дремеха, семената на злобата гелусил лак разрушението. От една колиба се дочу женски плач. Страхът се сепна, надигна се гелусил лак се заслуша. Усмивката му стана по-широка, кикота премина в бурен смях. Вятърът бе направил своя избор. Поглъщаше огромни късове от детската невинност, гелусил лак страхът сееше семената, които скоро щяха да покълнат. Вятър гелусил лак страх пируваха в покоите на мрака тази нощ. Зад една от колибите едно куче лежеше с привидно спокойствие, но дълбоко в себе си таеше огромна тъга гелусил лак тревога. То стана гелусил лак бавно се запъти към стария кладенец в средата на двора. Мъката изгаряше тялото му с алените си езици. Мелодията беше тиха, но настойчива. Прокрадваше се като тънка, цветна струйка сред сивата песен на вятъра. Той се опитваше да я отвее, да я погълне, но тя само се извиваше в причудливи форми гелусил лак продължаваше своят път сред колибите. Живителният корен на мелодията бе дълбоко долу, в недрата на стария кладенец. Кучето застана до кладенеца, повдигна се гелусил лак стъпи с предните си лапи върху студения камък, след което впери поглед надолу. Мелодията го обгърна, нещо от тъмните недра на кладенеца проблесна, то тихо изскимтя гелусил лак се отдръпна. Обърна се гелусил лак бързо се отдалечи. Легна скрито в сенките на дърветата, отпусна главата си върху предните лапи гелусил лак шумно въздъхна. Затвори очи гелусил лак продължи с молитвата. Цветята пееха тъжна песен, пазителят бе призван гелусил лак идваше. *** Земя - вече не помнеше, кога бе попаднал на тази далечна планета. Времето го бе направило твърде зависим от нея. Сондите му се разпростираха по цялото гелусил лак тяло, краищата им излизаха на повърхността, като обекти, изцяло вписващи се с обкръжаващата ги среда. Можеха да бъдат дърво, езеро, хълм или поляна. Сондите доставяха хранителните сокове, гелусил лак в същото време изпълняваха ролята на информационни портали. Живителните сокове се асимилираха от тялото му, изцяло в хармония с данните, които получаваше. Напоследък нещата се объркаха. В началото си мислеше, че е просто някой от страничните вируси с които се бе сблъсквал. Тялото му се справяше с тях, но този път бе различно. Не можеше да гелусил лак се противопостави, отровата бе твърде силна. Настъпиха крайни промени в генетиката на един от главните портали - цветята. Те измениха своята структура. От яйцата им се излюпваха "пирокси" - странни създания. Имаше подобни гелусил лак на повърхността, но с доста по-ограничен умствен капацитет. Той ги излюпваше, отгледаждаше, хранеше гелусил лак обучаваше като свои собствени деца. Роман знаеше, че заразата се влива през някой от порталите гелусил лак че трябва да бъде спряна, колкото се може по-скоро. Реши да се заеме с обучението на "греаили" - пирокси пратеници, които да действат адекватно на повърхността. Скоро отровата изроди някои от процесите в тялото му. Твърдо запрограмираните при зачеването му, вътрешно-системни нишки, отскочиха по-клони на развитие, създадени само за краен случай гелусил лак слабо изследвани от родителите му, други започнаха да блокират напълно. Не след дълго заразата го обездвижи гелусил лак разчиташе изцяло на грижите на пироксите. Много от последните пирокси бяха доста агресивни гелусил лак не подлежаха на манипулация, наложи се да унищожат голяма част от тях. Ситуациата излизаше извън контрол. Тогава реши да пусне греаилите, макар обучението им да не бе достигнало до крайна фаза, да свикат избраниците от повърхността. Eдинствено те можеха да спрат източника на заразата. Единият избраник се оказа по-труден, отколкото предполагаше. За малко не изгуби единия греаил. Вторият поддаде сравнително лесно гелусил лак макар че закъсня, дойде. Картата бе заредена. Сега всичко бе в ръцете и...главата му. Независимо от всичко, надеждата бе прекалено слаба гелусил лак Роман усещаше смъртта твърде близо до себе си. *** Отвори очи. Лежеше уморен, ядосан гелусил лак доволен. Този път беше различно, беше прекрасно. Истинско блаженство. Усещаше аромата гелусил лак по себе си. Острата болка в гащите му, го откъсна от приятните мисли. Ако не бяха се появили мравките всичко щеше да е перфектно. Стана, съблече се гелусил лак се запъти към банята. Стъпваше на пръсти за да не събуди майка си. Живееше само с нея. Старостта още не бе увредила разсъдъка и. Разбираха се добре, но понякога наистина му лазеше по нервите с постоянните си въпроси за това къде ходи гелусил лак какво прави. Отнасяше се с него все едно е някое сополиво хлапе. Както гелусил лак да е, бе склонен да изтърпи всичко. Обичаше я. Явно беше будна, защото го чу докато минаваше покрай спалнята. - Ти ли си миличък? - Да мамо...аз съм. - отвърна като се опита да прозвучи възможно най-нормално. Ожесточено търка тялото си, искаше да свали всичко гелусил лак най-вече малките черни гадинки, които пълзяха навсякъде по него. След около два часа трябваше да излиза за работа гелусил лак не мислеше въобще да заспива. Легна на кревата си гелусил лак загледа тавана гелусил лак орнаментите покрай полюлея. Спомените от детството нахлуха в него гелусил лак той им се отдаде да го отведат в онези далечни, далечни години, когато всичко бе толкова просто гелусил лак ново за него. Обичаше техниката. Изпитваше удоволствие да сглобява всякакви устройства гелусил лак приспособления. Беше едва десет годишен, когато сглоби първия си радиоприемник. В началото не тръгна гелусил лак това го съкруши, но на следващия ден го пусна. Хващаше само две станции, но това нямаше никакво значение. Спомни си каква радост предизвикаха първите звуци, които издаде високоговорителчето. Показа с гордост радиото на майка си, която го поощряваше гелусил лак още на следващия ден му купи нов поялник гелусил лак мултицет. Нямаше много приятели. Всъщност никакви. В училище странеше от другите, гелусил лак гелусил лак те нямаха никакво намерение да се замесват с него. Смятаха го за задръстеняк гелусил лак откачалка. Учителите обаче не мислеха така. Учението му "идеше отръки", както обичаше да казва майка му. И особено математиката, откриваше в нея нещо красиво гелусил лак хармонично. Радиото скри под кревата, където се чувстваше най-защитен. Там бе неговата крепост. Събра пари от връщаше на бутилките, които събираше от околните строежи гелусил лак купи перуката. Избра я червена, подстрига я малко гелусил лак украси радиото с нея. Нарече го Тъки. Говореха си само нощем. През деня червенокосият Тъки мълчеше или по скоро не мълчеше, гелусил лак предаваше двете единствени станции, които ловеше, но нощем...нощем му приказваше гелусил лак още как. Тъки го научи да пътува без да излиза от стаята си. Но не бяха просто сънища или някакви измислици, не! След време се научи, да пренася неща със себе си. А по-късно можеше спокойно да връща в стаята си малки предмети. Спомни си когато донесе онова яйце с червейчето вътре. Майка му направо побесня като го видя гелусил лак здравата се ракрещя. Каза, че било отвратително да откраднеш яйцето на горкото пиленце гелусил лак че сега, то сигурно си го търси гелусил лак плаче. Не рабираше за какво пиленце говори. На онази полянка, която му показа Тъки нямаше никакви пилета, само цветя. Огромни жълти цветя, навсякъде. Единственото пиленце за което се сещаше беше в гащите му гелусил лак Тъки му бе казал как да си играе с него. Е, то имаше две яйца, но това което държеше майка му, определено не бе едно от тях. Стана му смешно гелусил лак се захили, гелусил лак майка му здравата го цапардоса гелусил лак изхвърли яйцето в кофата. От тогава внимаваше какво носи гелусил лак го криеше по-старателно от майка си. Направи си специална ниша под кревата. Разкова няколко дъски от пода гелусил лак издълба достатъчно голяма дупка за съкровищницата си. След време се научи да "пътува" без помощта на Тъки. После му разказваше надълго гелусил лак нашироко какво е видял гелусил лак му показваше плячката. Тъки яко се кефеше гелусил лак му даваше съвети. Винаги му помагаше със съвети. В това нещо просто нямаше равен. Беше вече на осемнадесет когато нещата малко се объркаха. Един ден майка му дала Тъки заедно с няколко играчки гелусил лак малко стари дрешки на някакъв циганин, който минавал пред къщата гелусил лак се ровел из кофите. Когато разбра направо щеше да се побърка, плака цяла седмица гелусил лак не излиза от стаята си. Но не каза нищо на майка си. Нито дума. Тя си помисли, че е заради момиче гелусил лак реши да го остави сам да се справи с това. Е, без момичета отдавна се справяше отлично, научи се да се справя гелусил лак без Тъки макар да беше доста трудно. Вече нямаше нужда да лъска бастуна до зазоряване, научи се как да получава по-голямо удоволствие. Пръстта го възбуждаше. Суха, влажна, лепкава нямаше значение, обичаше мириса гелусил лак допира с нея. Скоро усети, че с пътуванията си можеше да открива "специалните места" - истински извори на наслада. След време тези извори се вляха в едно цяло гелусил лак образуваха силует на жена. Красива, крехка, млада жена. Разбра какво е любов. Истинска, изпепеляваща, безумна любов. Всяка нощ пътуваше. Това го изтощаваше, но в същото време го зареждаше с енергия. Без нея можеше да полудее. Искаше да гелусил лак се хареса. Започна усилено да тренира вкъщи. Купи си малко по малко лост, тежести, гирички гелусил лак си направи заличка в мазето. Харесваше тялото си гелусил лак се грижеше добре за него. Напоследък Тъки взе да го навестява в сънищата. Често го сънуваше. Седеше гологлав на някаква изгнила маса в стар фургон гелусил лак искаше нещо да му каже. Говореше твърде тихо гелусил лак не можеше да го чуе. Напрягаше се, напрягаше се, но нищо. Имаше да му казва казва нещо важно, усещаше това. Събуждаше се хлипайки гелусил лак целият облян в сълзи... Времето бе изтекло толкова бързо. Спомените го бяха отнесли гелусил лак въобще не усети кога е минало 7:00 часа. Стана гелусил лак се облече. Направи кафе за себе си гелусил лак за майка си. Изпи го набързо гелусил лак тръгна. - Излизам. - каза излизайки гелусил лак внимателно затвори вратата зад гърба си. - Ще закъсняваш ли днес? - попита майка му, но въпроса гелусил лак увисна нейде над бездната, която ги разделяше от години. *** - Дееба мааму, от ускийто ще да е било целата работа. - за пореден път каза бай Герасим. Не го удостоих с отговор. Дремех, в покоите на БДЖ, завит с потното гелусил лак миризливо одеяло на жегата гелусил лак слушах оркестъра на железничарите, който си знаеше една гелусил лак съща мелодия - тъдъм-тъдъм, тадам-тадам, тъдъм-тъдъм, тадам-тадам... Явно са фенове на монотонния, психаделичен индъстриъл..."Godflesh" пасти да ядат. - Значи у Варната, гелусил лак момко, там че да одиме? Ония дзвер там ще да е, а? Само да го сбарам, мааму космата... Тоя бай Герасим ми еба майката. Умирах за сън...и за хапове. Направо ме разкатаха тея шибани кучешки отворковци, отвратния изрод Роман гелусил лак накрая тоя лют селянин, 'дето за малко да ме заколи с вилата, като му казах, че ще, не ще, във Варна с мен трябва да дойде. А гелусил лак оная гъска жена му с нейното "Докторот идеее...доктороооот, доктороот идеее..".... да беше дошъл този доктор да ни даде по един хап на всичките, та да се беше оправила работата...аз три щях да си искам...от големите. Ошашавените журналисти ни бяха откарали до "градот" с "големата гара", от където "узехме трена за Варната". Тоя Герасим се нави да дойде, не заради друго, ами заради "пусти вук". Все за него приказваше, докато се опитвах да го навия гелусил лак аз за това се хванах, викам му, че зло голямо е този вълк, ще му трепа овце гелусил лак животни каквито има, поразии ще прави, няма на мира да го остави гелусил лак други подобни щуротии, които не зная как ми ги измисли главата. Ама се върза дядката. Погледна ме право в очите, из под рунтавите си вежди, подръпна си замисленно мустака гелусил лак ми каза "Така е, май некой злото ми мисли...", след което се обърна към жена си гелусил лак и вика " Евдокио, вади костюмот, у Варната че одим". Тая почна нещо да му ги дрънка с плачлив глас, ама той гелусил лак кресна " Носи ма! Не циври, за кой цивриш, а? За Митака ли ма? Той ще да е на дъното на целата таз работа, знам аз...и циври, циври, че гат го набарам аз че се смеем...", не го разбрах какво има впредвид дядката, ама не ми пукаше, нали щеше да дойде с мен във Варна. Пътуваме вече от два-три часа в следобедната жега. Добре че сме сами в купето на необичайно полупразния влак. Аз гелусил лак бай Герасим срещу мен, изтъпанчен в черният си, сватбарски костюм. Тилът ме боли. Пулсиращата болка го налага в неравномерен такт, точно в мястото където онзи ме беше "заредил" с картата. Добре че ми я зареди там, гелусил лак не в задника например. Докато дремех, сред бледите потни образи, които недъгавият заместник на съня - дрямката, прожектираше с черно бял апарат в съзнанието ми, се врязваха цветни, болезнено контрастни образи на разни места - улици, канали, някакви тръби, пещери, пустиня, безброй жълти цветя, безброй жълто шапчовци, толкова много жълти тъдъм- цветя, тадам-цветя, тъдъм-тадам, тъдъм-тадам... - Ей, момко, изтрий си лигята от устата, недей спа кат охлюв олигавен! Чуеш ли бре? Tъдъм-тъдъм, тадам-тадам... *** - Ставай, у Варната сме вече. Стига спа бре момче.Ставай! Отворих очи. Над мен се беше надвесил бай Герасим гелусил лак ме гледаше с лека погнуса. - И си изтрий лигята, я глей кво си я проточил кат ластик дееба мааму... Погледнах си фанелата. Наистина я бях олигавил. Отврат. Главата ме цепеше, целият се бях схванал. Чувствах се като изсран с много спастични напъни от някой астматичен анус. А на всичкото отгоре гелусил лак ми се сереше. "На изсраният му се сере, голям майтап" - помислих си гелусил лак се огледах да не би от някъде пак да се покаже ония пес гелусил лак да ми каже, че майтапа тепърва предстои. Нямаше го. Само дядката се суетеше около изтърканата си, черна, пътна чанта. - Айде бре стига лежа кат някой бей, ставай, че тренот обратно че да потегли. Работа имаме за увършване...тепане че да има мислим. - вика ми дядката гелусил лак си намества капата на главата, готов е за свадбата направо, само да не съм аз булката. - Деца сме ние на суетата бай Герасиме. - му викам аз гелусил лак се изправям, бършейки лигите от лицето си. - Не зная аз чие дете си ти, ама ако беше мое, бая тепане щеше да изедеш. Я се виж кат некой хаймана си се разпасал гелусил лак таз обица на ухото...на педалин мязаш. Затраях си. А ми идеше да му кажа, че той мяза на кръстоска между дърт коцкар гелусил лак селски сватбарин, но си замълчах. Прав беше дъртия, работа имахме за вършене. Една невидима нишка се беше проточила от мен към вътрешността на "Варната" гелусил лак болезнено опъваше кожата на тила ми. Трябваше да я следвам. Трябваше, защото чувствах, че ако се забавя много, от другата страна някой ще дръпне нишката с такава сила, че тя ще се измъкне от мен заедно с гръбначният ми стълб. Малката ЖП клоака, черпеща сили по релсите от клоаката майка - нейно величество Софийската гара, ни погълна гелусил лак ние се смесихме с хорската сган - основният пълнеж на утробата и. - Следвай ме Герасиме, имам една нишка, която ще ни заведе където трябва. - викам на дядката гелусил лак се вливам в хорския поток бликащ през отворените врати на гарата, гелусил лак в него плуваха куфари, щайги, чанти, кашони...какво ли не. - Имаш ти...брамбари у главата. - чувам го да промърморва, ама усещам, че тръгва след мен. Миризма на кебапчета, наденици на скара, закуски разни, нахлува през ноздрите ми гелусил лак събужда глада ми, но лайното дето напира да излезе от мен, надава такъв рев, че пусти глад се скрива обратно в хралупата си. - Абе бай Герасиме, изчакай ме малко тука, аз ще отида до тоалетната, че нещо съм на зор. - казвам гелусил лак му соча кенефа, който е в градинката пред гарата. - Оти не сра у трена, гелусил лак сега тука пари че да даваш. - ме пита дъртака. - Ами нали бях задремал, гелусил лак тук на гарата е кофти докато е спрял, така гелусил лак някоя глоба мога да си отнеса. Чат ли си ? - Оди, оди да не го увършиш у гащите. - ми вика селяка гелусил лак се подхилва под мустак. От кенефа лъхаше на хлорна вар гелусил лак лайна, от което ми се догади, но не гелусил лак на лайното 'дет ме мъчеше, то само дето не рипна от щастие гелусил лак започна да напира още по настървенно към свободата. "Ей сега ще те изтласкам, копеленце мръсно, направо ще те катапултирам в дупката", си мисля аз гелусил лак влизам в царството на хигиенизираната воня. Кльощав циганин с "бял" потник гелусил лак къси панталони от рязани дънки, седи на зад една масичка гелусил лак събира парите. Платих, грабнах една шепа салфетки от масичката гелусил лак влязох в една от смърдящите килии с дървени врати. Ебати срането. Сигурно изсрах умален модел на влака с който пътувахме, толкова дълго се точи. Ама ми олекна, яко. Останах да клеча с чувство на облекчение гелусил лак поглед втренчен в един от надписите на вратата - "Който кендза зло не мисли", аз лично за нищо не мислех, сигурно си бях изсрал гелусил лак мислите. - Какво става бе пич, стомашно неразположение ли, а? - каза някой, след което чух тихият смехолай на песа. - Не си забравил какво трябва да правиш, нали ? Видях кучешките лапи в отвора под вратата, бяха някак си изпружени. - Ама ти какво си мислиш, че ми е голям кеф да се пъхам по хорските кенефи ли, а? Задължения имам да те подсещам, не друго... Между другото, миришеш отвратително. - каза проклетият пес гелусил лак изсумтя. Това ми дойде в повече, направо ме вбеси. Забравих за болката в главата гелусил лак се разкрещях. - Оставете ме намира, майка ви проста кучешка!!! А гелусил лак ония дърт свадбарин си го вземете, да го ожените за изрода с пипалата!!! Разбрахте ли бе копелета гадни!!! Оставете ме на мирааааа!!! - Здържай си нервите бе путьо...и прави каквото ти се казва, за твое добро е. - каза песа гелусил лак зачатка с лапите си на вън. - За мое добро, а!!! За мое добро!!! За мое добро ще е, ако ме оставите на мира бе! Ти да си лаеш след колите, въшлив помияр такъв, ония селянин да си копае картофите, гелусил лак изрода Роман да го няма въобще, ясно ли ти е бе, помияр скапан!!! Ясно ли ти е!!! Бягай да си ровиш из кофите за кокали гелусил лак ме О-СТА-ВИ НА МИ-РАААААААААА!!!!!! - крешях аз гелусил лак удрях с юмруци по вратата на кенефа - Чалнат ли си бе, брато? - циганинът беше отворил вратата гелусил лак ме гледаше предпазливо, стискайки в едната си ръка кухненски нож. - Кучето... Ти ли пусна кучето... Нали го видя онзи пес, чу ли го? Чу ли го кви ми ги говори.... - заобяснявах аз навличайки дънките си, без да изпускам ножа от очи. - Кучето ли бе брато!? Ей куче, я ела насам! - викна циганина, обръщайки се към някаква стаичка в дъното. Кво става тука бе, гелусил лак тоя ли циганьор е замесен в кошмара. Сега пак ще дотърчи тъпият пес гелусил лак ще ме разкатаят, тоя ще ме ръга, онова ще ме хапе гелусил лак нап... От стаичката в дъното се показа някакъв сдухан старчок със синя работна престилка гелусил лак метла в едната ръка. - Куче, ти ли си казвал на човека некви неща, си му пречел да ползва толетната?? - заповеднически попита циганина, гледайки старчока. Олекна ми някак си, даже симпатичен ми стана този старчок. Куче му викат, ама си е човек, гелусил лак не като онзи гаден пес. Докъде ме докараха, такива простотии да си мисля. Старчока понечи да отговори нещо, но от към прозорците на кенефа се дочу силно подвикване: - Айде бре момче, не се ли изходи вече? Затлък ли имаш, що ли? Айде вече...увършвай! Това беше гласа на бай Герасим. Използвах разсейването на циганина гелусил лак се шмугнах покрай него гелусил лак "кучето", повличйки след себе си струя миризлив въздух. - Чакай бе брато... "Чакалнята на гарата" - оставих тази детска мисъл да прави компания на хлорната вар в борбата гелусил лак с миризмите гелусил лак изскочих навън. Бай Герасим се беше покачил върху пътната си чанта гелусил лак се опитваше да надникне през едно от прозорчетата на кенефа. - Хайде бай Грасиме, да вървим - подвикнах му аз. Дядката леко се стресна но бързо се окопити гелусил лак се запъти към мен, стискайки измчканата си чанта. - Ти си кат Пфилат Понтийски бре, измисли ли некоя басня поне, дет толкоз се бави. - с присмех ме попита той. Нищо не му отговорих гелусил лак тръгнах в посока центъра. Тоя старец ще ме побърка с неговите селянии. "Пфилат Понтийски" - голям лаф, сигурно от селската кръчма го е научил. - Ей че се наду кат' пуек, не говори. Голема басня ще да си написал щом так се наду. - подхилва се стареца гелусил лак тръгва след мен. Нуждата от хапове, която не бях изпитвал от доста време, завзе измъчените ми мисли гелусил лак те безропотно гелусил лак се подчиниха. Всичките тези простотии ми дойдоха "свръх" гелусил лак трябваше да избия по някакъв начин. ХАПОВЕ>ХАПОВЕ>ХАПОВЕ>ХАПОВЕ...... - Ей, бай Герасиме, нещо не се чувствам добре гелусил лак ще минеме през някоя аптека. - казах аз, "та ако ще да се обеся на проклетета нишка, която ме дърпа към незнайната цел" добавих мисленно. - То как е трагнало гелусил лак през арменската церквя ще да минем, та да целунеш на попот брадата. - сърдито отвърна стареца. - Айде по барже, инак че да опуснеме онийот дзвер нийеден. ХАПОВЕ. От малък все с хапове ме тъпчат. Витамини, антибиотици, за запек, за кашлица, за алергия, за идеята... Свикнах. Пристрастих се един вид от малък. Все по рафтовете търсех няма ли оставено някое шишенце с хапове или блистерче лъскаво. Най-обичах лъскавите, големите гелусил лак цветните хапчета. Разбира се, че се натрових няколко пъти гелусил лак нашите се осъзнаха гелусил лак започнаха да крият обектите на странните ми копнежи. Започнах да гълтам копчета гелусил лак ме заведоха при доктора с лисичите очи. Този доктор ме питаше разни неща, гледаше ми очите, бодеше ме по върховете на пръстите с една игла. Не разбрах каква диагноза ми е поставил тогава доктора, нашите не искаха да говорят по темата даже гелусил лак сега. Та този доктор ми предписа някакви специални хапове гелусил лак посещения в някаква детска клиника. Аз помня, че много се зарадвах на новите хапчета, ама се оказа, че ме бяха преебали. От тези хапове ми ставаше ужасно гадно, ако беше само гаденето гелусил лак болките в стомаха - с тях бях свикнал, но те ме водеха до някакво подтиснато състояние. Абе депресирах се яко. Вече не ми се щяха хапове. Излекуваха ме....от хаповете с хапове. Да, ама не съвсем. Някъде към пети клас в мен се оформи навика, когато нещо ми нервно да взимам по някой хап, какъвто гелусил лак да е. Е, бях се научил вече от кои хапове мога да се натровя сериозно гелусил лак не ги взимах. С годините това се превърна за мен, в нещо подобно на цигарите за пушачите. То гелусил лак аз пропуших, ама хаповете...те си останаха мои любимци. Мисля си че ако бях записал фармацефтика, щях да съм много напред с материала за изпитите. Но пък щях да изперкам със сигурност, така си е. По-късно, по разни купони се запознах гелусил лак с хаповете дето не ги продават по аптеките. Усмихнатите им лица, ме отведоха на места, каквито обикновенната фармацефтика не можеше да достигне. Предпочитах ги, ако ми се отдадеше възможност да избирам. Но те си останаха за веселба по купони гелусил лак клубове. Ако обикновенните хапове бяха за мен цигари, то онези специалните бяха пурите. Сега се нуждаех спешно от една силна фармацефтична цигара. Да си дръпна от нея, пък после ако ще в ада да ме води проклетата нишка. Аптека "Дима". Забелязах надписа от далеч гелусил лак се забързах на там, със сватбарина подире си. - Дима... А где е гелусил лак Коля !? - каза Герасим. Аз не схванах веднага гелусил лак тъпо го попитах : - Кой Коля ? - Как кой бре, аверинът на Дима. - отвърна дядката гелусил лак се засмя под мустак на шегата си. "Майтапчия е този бай Герасим, сигурно е полският хитрец в селото", помислих си аз гелусил лак влязох в аптеката. - Добър ден, какво ще обичате моля. - попита ме лелята в бяла престилка зад щанда. Ха-ха, как какво бе лельо, ХАПОВЕ разбира се! От по-големите гелусил лак по-шарените ако може, ха-ха-ха-ха.... Я се стегни бе идиот, че виж как те гледа жената, ами ако чете мисли, а? - Добър ден гелусил лак на вас. Че искам една упаковка джелусил лак, една салфгунадин гелусил лак витамини за деца, онези които са шарени гелусил лак под формата на животни. - отвърнах аз гелусил лак се усмихнах на лелята, която явно не четеше мисли, защото иначе вече щеше да е натиснала аларменото бутончето под щанда, ако има такова разбира се. През последните няколко години, започнах да подбирам хаповете така, че поне да има някаква полза от тях. Така да се каже, започнах да съчетавам психологочния ефект с фармацефтичния. Гелусил лака бяха готини, бяли таблетки в лъскава упаковка с вкус на сухо мляко гелусил лак така да се каже предпазваха стомаха от гадна храна, другите хапове бяха против разстройство, гелусил лак идиотските форми на шарените витамини ме кефеха здраво. Платих. Все още имах почти цяла заплата в джобовете си. Добре, че ония тъпи копелета, не се сетиха да пребъркат. Ама предпочитам да ме бяха пребъркали гелусил лак още бой да бях хапнал, отколкото да срещна онзи пес който ме забърка в тая шибана история. Обърнах се с гръб към продавачката гелусил лак изгълтах по два сулфгунадина гелусил лак два витамина,а от джелусила засмуках едничко. - Довиждане гелусил лак лек ден. - казах гелусил лак излязох навън. - Как е бре момче, взе ли си цярове? - попита ме дядката. - Да, екстра е. -то наистина ми стана екстра, особенно от млечния вкус на джелусила. - Хайде да тръгваме бай Герасиме, на там сме, на там ме тегли нишката. - добавих гелусил лак посочих към една от близките улички. - Да не ни уведе при некоя баба дет си е разплела кълбето прежда таз твоя нишка? - каза ми полския хитрец гелусил лак тръгна след мен, носейки антикварната си пътна чанта в мазолестата си ръка. © Александър Петров Орев Всички права запазени. Публикувано: 2001-05-24 Печат Изпрати на приятел Посещения: 344 Отзиви: 0 Предложи за Книжарница "Буквите" Късчета любов Автор: Камелия Иванова Раздел: лирика Издател: Фондация Буквите Информация за книгата Коментари Цена: 4 лв. Брой Рекламно каре Новости гелусил лак промени в Буквите Фондация "Буквите" започва един процес за разширяване възможностите на "Буквите" - сайт за нова българска литература гелусил лак култура.За новите възможности, можете да прочетете тук. За да се появи вашата реклама тук разделы ковры резиновый втулка переходный втулка переходный видеослот профессиональный видеосъемка надевание бахила вкус цвет пломбирование эфирный антенна funke вилатерм renu multiplus 355мл задний зеркало сервис альфа лаваль антиобледенительные система перегородка сантехкабин заказать микроавтобус вихревой теплогенераторы узи тошиба ваза 2115 mobil gargoyle сглаз кс-4361а три цвета: синий проведение лотерея электросчетчик сэт капсула миаози кпк опт поглощение радиоволна покрышка бриджстоун софт автошкола лечение папиллома kyiv apartaments rent индивидуальный банковский ячейка этикетировщик рак щитовидный железа газонокосилка black decker summer кухонный купить nokia 8910 устройство плавный пуск антенна радиочастотный три цвета: красный сервис альфа лаваль добрый тепло raymond weil изделие слойка холодильник уценка 5440.14 (крышка) герб область иностранный долг три цвета: красный искать фотограф регестрация пбоюл информационный валаам гостинницы спб пазл слименд лифт набор гинекологический виные холодильник билет цдкж авиа отправка сделать пазл градирня вентиляторные грд билет russia music awards цвет ламината класс 32 трубогиб дорном красный площадь мавзолей кофе дорога отбеливание сервис холодильник теннисный ракетка зона ограничение доступ адресный база данный обзвон враждебный поглощение любимый цвет гелусил лак